Заслужава ли си да се впуснете в рисковано екстремно пътешествие?

Компанията OceanGate, собствник на „Титан” се е погрижила да изясни личната отговорност на петте жертви. Те са подписали документ, който изяснява рисковете, като още на първа страница три пъти споменава възможна смъртна опасност. И все пак петимата са се качили на борда, а един от тях - пакистанско-британският бизнесмен Шахзада Дауд, е бил „аблосюлтно обсебен” от желанието да види последното пристанище на „Титаник”, по думите на сестра му пред NBC News.

Но не само екстремните пространства като дълбокия океан или границата на космоса крият рискове. Дори Швейцария, която почти 100 години има закон за поддържане и стриктна маркировка на пешеходните туристически маршрути и бази, всяка година отбелязва средно около 20 000 инцидента с пешеходни туристи и няколко десетки смъртни случая. Тогава - струват ли един човешки живот този тип пътувания, често определяни като приключенски туризъм? Изданието The Week обобщава плюсовете и минусите.

Първият плюс - виждате света от различна гледна точка, сближавате се с природата и с нови хора, преживявате силни, често първични емоции, завързвате нови връзки, а може да се включите и в различни социални и екологични каузи.

Най-очевидният минус е че приключенският туризъм крие много рискове, включително от болести и наранявания. Дестинациите често са отдалечени, без достъп до обичайните хигиенни условия или медицинска помощ, а това може да постави пътешествениците на границата на безопасността. 

Привържениците на приключенския туризъм казват, че допринася не само за физическото, но и за психическото здраве, носи несравнимо чувството за свобода, облекчава стреса, подобрява възгледите за живота и вдъхва надежда. 

Приключенският туризъм пристрастява, превръщайки хората в търсачи на силни усещания, без чувство за мярка, казват критиците. Големият им коз е цената - защото приключенският туризъм е скъпо удоволствие, предоставящо ексклузивни маршрути предимно на богатите, създавайки още една социална пропаст между „обикновените” пътуващи и тези, с достатъчно дълбоки джобове, като жертвите на „Титан”, платили по $ 250 000 за билета си.

Но въпреки високите разходи, според експерти в сектора, инцидентът с „Титан” няма да намали търсенето на екстремни пътувания. Към стимулите да ги практикуват богатите авантюристи прибавят и благородни подбуди – стимулират местните икономики, създават работни места, борят се с бедността и повишават информираността на хората, които срещат. 

Но и тези ползи вървят с негативите си, смятат критиците – от замърсяване на естествените местообитания, до замърсяване на местните културни традиции. Освен това, приключенският туризъм върви с екстремни спортове като каякинг, рафтинг, рапел, гмуркане или ски-спускания по диви планински склонове – а това често изисква намесата на спасителни служби – също скъпа услуга, често пъти за сметка на местните общности, поставяща в риск и живота на спасителите. 

В крайна сметка, рискове са се поемали и ще се поемат, включително в страстта ни към пътешествия – но е важно да се разбере, че приключенското пътуване не е състезание, мотивирано от принципа „искам и аз”. Преди всичко е важно реално да прецените физическите си възможности, да се информирате възможно най-добре за маршрута, да се движите с опитен водач и да разполагате с добро оборудване, включително сигнални устройства. Въпросът е да не преминавате прага на здравия разум и премерения риск – както за вас, така и за околните.